Куче

Кучето е станало помощник и приятел на човека още преди 12-15 хиляди години. Отначало то се е приближавало до селищата и се е хранило от останките, които човекът е изхвърлял край жилището си. Постепенно станало не само пазител на неговия дом, но и спътник по време на ловуванията му.

Днес са познати много кучешки породи - над 300. По външен вид, ръст, цвят и пр. те много се отличават една от друга. В тях обаче са се запазили някои първични белези - те ту приличат на вълка, ту напомнят чакала, а според учените някои от породите са произлезли и от изчезналото вече диво блатно куче. От дивите кучета днес е познато кучето динго, което обитава Австралия и съседните острови.

Северните народи впрягат кучетата да теглят шейни - такива са ескимоските, гренландските и сибирските кучета. Помощници на пастирите пък са овчарските кучета. Като военни и граничарски са известни кучетата от вълча порода, договете. Особено своеобразен вид с къса муцуна и намръщено лице има булдогът. От ловните кучета интересни са късокраките дълги дакси(дакели) - ловците ги дресират да се вмъкват в дупките на лисици и язовци и да ги пропъждат оттам. Много красиви, с удължено лице, дългокраки и стройни са бързите хрътки, които като стрела се понасят подир бързоногия дивеч. От разнообразните стайни кучета по-известни са къдравите пудели, тънкокраките ревретки и дребните китайски и дългорунести(японски) кучета, както и френската булонка.

Разпространени са два типа ловни кучета гончета, които откриват дивеча по следите, проследяват го и го подгонват така, че да може ловецът да го стреля, и птичари, които откриват птичия дивеч и правят стойка преди излитането му, за да подскажат на ловеца да бъде готов за стрелба.

Днес едни от най-едрите кучета са санбернардското, което е на изчезване. На това куче, много загубени в Алпите пътници дължат живота си, защото ги е спасявало от смърт. Нюфаундлендското куче е много добър плувец.

Днес кучето е верен приятел на човека. Има го почти във всеки дом, а и по улиците. Смята се, че кучето има черно-бяло зрение и не вижда цветовете които ние виждаме. Една кучешка година се равнява на седем човешки. Кучетата живеят около 10-12 години. Те са много плодовити. Два пъти в годината женското куче може да роди по 3-4 кученца. Отначало те са слепи, голички и беззащитни, сучат мляко от майка си, но само след около месец вече тичат след нея. Понякога бездомните улични кучета, които предпочитат да се движат на групи представляват опасност за човека, особено през зимата.

Котка

Котките обитават Земята вече почти 35 милиона години. Гальовната Писана и до днес си има дива и зла братовчедка, която живее в европейските гори - това е дивата котка. Тя е по-едра,с
по-дебела и бухната опашка, накрая с черен пръстен и с дълги косми по бузите си. Българската дива котка е сивокафява с тъмни шарки. Въпреки че дивата котка лесно се кръстосва с домашната, тя не е неин прародител. Опитомяването на котката е станало в древния Египет, и то от нубийската дива котка. Тя въпреки че живее край блатата, също е враг на мишевидните гризачи и това и качество е било правилно оценено от египетските земеделци. В европейските страни питомната котка проникнала след първи век.

В древен Египет котките са били считани за закрилници на домашното огнище, почитали ги като свещени животни, наказвали със смърт за убийство на котка.

Днешните домашни котки се отличават много по цвят и шарки от своите диви посестрими. Едни от тях са едноцветни: изцяло бели, ръждиви, кремави, сиви, лъскаво черни и пр. Други са пъстри - на ивици, на петна или на едри шарки. Има много и различни по вид породи домашни котки. От породистите най-известна е ангорската или персийската котка с дълга мека козина и рунтава опашка. Сиамските котки пък имат къс косъм и са по-високи, по-дългокраки, с черно чело и изразителни небесносини очи. Твърде интересна е менската котка, която се ражда без опашка.

Котката е домосед - тя обича своя дом и е привързана към него. Познава завръщането на любимия си стопанин още когато той изкачва стълбите и вперва погледа във вратата, като очаква той да я отвори. След това с вирната опашка, с тихо мяукане и търкане в краката му приветства идването му.

Сутрин котките стават рано, а следобед се излежават. Котките са хитри ловци, които дебнат птички, мишки и други малки животинки от засада, но в къщи разчитат за храна на стопанина си. Котката ражда от 2 до 7 малки слепи котенца. Майка им много ги обича. В игрите с тях тя постепенно ги приучва да издебват и улавят плячката си. Котката живее от 12 до 15 години. Тя е по скоро домашен любимец, отколкото необходимо и полезно домашно животно.

 Рибки

Декоративните риби са най-различни видове риби, често отглеждани в аквариум и в домашни условия, поради своите естетически качества.

История
Отглеждат се от дълбока древност, като първите данни за отглеждането им са отпреди 2000 години в Китай. Златните рибки са най-старите декоративни риби. В китайската култура златните и червеникави рибки са символ на богатство и щастие. В египетското изкуство са открити изображения на свещената риба Оксиринхус, държана в плен в правогълни басейни.

От известните 8780 вида сладководна риба, 2645 тези видове, които могат и се отглеждат в аквариум.

Стъкленият аквариум се появява едва през 15 век. Аквариум с рибки споменава през 1665 г. англичанина Самуел Пепис, който описва видените в Лондон красивите риби държани в стъклен съд с вода. Рибите, които той е наблюдавал вероятно са били от типа райска риба и са пренесени от Китай, където са познати като градински риби.

Птици

Безспорно едни от най-красивите представители на птичия свят са папагалите. Със своето изумително пъстроцветие и невероятни имитаторски способности те са първенци сред кафезните домашни любимци.
Изключителната способност на тези птици да бъдат опитомявани и да живеят щастливо до дълбока старост в домашни условия е била открита още в древността. Със способността си да имитират човешки говор и да проявят безрезервна привързаност към своя стопанин, папагалите могат да станат обичан член на всяко семейство.
Тук ще се спрем на едни от най-малките представители на голямото семейство папагали ( Psittacidae) – вълнистото папагалче. Научното му име е: Melopsittacus undulatus shaw и се обяснява лесно - Melos (гр.) означава песен, psittakus (гр.) означава папагал. Undulatus е латинската дума за вълниста линия, която се отнася за рисунъка по перата. Shaw идва от английския естествоизпитател Шоу, който пръв описал вълнистото папагалче и му е дал името Psittacus undulatus.
Ако сте решили да се сдобиете с малък игривец или вече имате такъв, то никога не трябва да забравяте, че животът и здравето на птицата са изцяло във ваши ръце. Здравословното – добре подбрано и балансирано хранене, достатъчно пространство за движение ( вълнистите папагали са много добри летци и в своята родина Австралия те прелитат големи разстояния в търсене на храна и вода), уютното и спокойно кътче за отдих и не на последно място компанията, която папагалчето чака с нетърпение (особено ако е само) са неизместима част от неговото ежедневие. Дългите отсъствия от вкъщи, мрачната и задушна стая, тясната клетка могат да доведат до редица заболявания, а често пъти и до смърт.