Коктейли
|
Мартини Той стои в началото на коктейлната история, колкото накъсани и неясни са данните за нея. Възниква в далечната 1862 с първоначално име Мartinez, кръстен на едноименния град на 40 мили източно от Сан Франциско. На път за Мартинес един изморен златотърсач седнал в бара на стария хотел "Оксидентал" в Сан Франциско и за да се съвземе, барманът му забъркал смес от 4 части сладък червен вермут, 1 част джин и го украсил с черешка. Друга история твърди, че мартинито взема името си от пушката Martini - Henry, използвана от британската армия през 1807, и причината е, и двете "изстрелват" добре! В днешни дни коктейлът звучи по съвсем различен начин, предвид факта, че джинът не е сладникав, както е бил навремето, а червеният вермут е заменен със сух бял и на мястото на черешката се кипри маслинка... Манхатън Сазерак |
|
|
|
вяват повечето съвременни напитки. Конкретната причина да започнат да се смесват твърд алкохол с сладки ликьори и слабоалкохолни напитки е да се покрие вкусът на огнената вода при честите полицейски проверки по времето на сухия режим. Затова появата на коктейлите съвпада много точно с периода на "въздържание" в Америка и именно Голямата страна е тяхна родина. 
Манхатън е почти толкова стар, колкото и мартинито, въпреки че вторият се радва на по - голяма слава. Има намерени рецепти за такъв коктейл, но с различни имена. Името Мнахатън идва от едноименен клуб в Ню Йорк, поводът е банкетът по повод избирането на Самюъл Тилдън за губернатор. Тогава Джени Джеръм (Лейди Рандълф Чърчил, майка на Уинстън) моли бармана да направи някакъв по - специален коктейл в чест на новия управник. Успехът на събитието бързо води след себе си и популярност на напитката на вечерта. Скоро след това все повече хора започват да си поръчват коктейл Манхатън...Специалистите в областта на историята на коктейли сочат, че той съществува отпреди това, но всички са съгласни, че именно този прословут банкет прави комбинацията от американско уиски, италиански вермут и ликьор Angostura bitters, известна като Манхатън.
във френската част на Ню Орлиънс. Едно от нещата, които се продавали там, бил специален вид горчивка, която той сам правел и която се наричала горчивка Peychaud, защото в онези дни се смятало, че горчивките са полезни за здравето и доброто храносмилане. Скоро след това един негов приятел - Сиъл Тейлър, отваря своя собствена Cоffe House - по това време са места, на които се продава по - скоро алкохол, отколкото кафе, - която се казвала Sazerac като коняка, който той внасял и предлагал на клиентите си. Господин Пеишо просто смесил малко от коняка с горчивката, като целата била да създаде тоник , който да предлага на пациентит си, и така лекарството било кръстено на коняка Sazerac. По - късно рецептата става популярна и се видоизменя в ръцете на хората, които го приготвят - добавя се абсент, бучка захар, а конякът се сменя с бренди или ръжено уиски.