Анатомия

Интересът към устройството на човешкото тяло възниква у хората в дълбока древност. Но до средата на 16 век те познават строежа на физическите и небесните тела много по-добре, от този на своите собствени. Тогава започват да се осъществяват методично дисекции на трупове с цел да се проучи тяхното устройство. По-рано подобна практика била категорично отхвърляна и забранена от господстващите етични норми и религиозни вярвания. Съществуващите тогава познания за строежа на човешкото тяло се основавали на наблюдения на животни и затова били неточни, а и много от тях и грешни.

Брабантския лекар Андреас Везалий (1514-1564), професор по анатомия в Падуанския университет, е първият, който поставя в основата на преподаването практически демонстрации на дисекции на човешки трупове за сметка на анализа на класически медицински текстове. През 1543 г. публкикува постиженията си в книга със заглавие Строежът на човешкото тяло, която съдържа повече от триста подробни анатомични чертежи и схеми. Тя предизвиква голямо сътресение в тогавашните научни среди, защото открито се противопоставя на приетите дотогава теории. Този труд е изключително важна крачка за познание за човешкото тяло.

С течение на времето анатомичните изследвания се нормализират и към наблюденията с просто око, извършени при дисекции, се прибавят и наблюденията, осъществени с по-модерна техника. По-този начин се стига до много по-точно познание за устройството на човешкото тяло и за функциите на всяка от неговите системи. Това помага системите да се опознаят по-добре, да се определят различните видове тъкани, изграждащи органите, и строежът на най-простите му елементи - клетките.