Пистолети
|
Пистолет е общото наименование за голям брой различни по вид и конструкция огнестрелни и неогнестрелни оръжия с къса (обикновено не по-дълга от 25 см.) цев. Обичайно пистолетите са с малък калибър тъй като основното им предназначение е поразяването на цели до 25 метра. Обратно на разпространеното в България мислене, пистолет е общото наименование за полу-автоматични и револверни късоцевни оръжия, както и ограничен брой оръжия с падащ блок или болт, а не само на полу-автоматични оръжия. Първият пистолет е създаден в началото на 15 век и е имал предно пълнене. Дизайнът на револвера такъв, какъвто го познаваме сега започва да се развива през 19 в. Принцип на действие:Пистолетите използват 5 принципа на работа. 1 - затвор с колянна става. Използван е от Люгер и днес от американските Рюгер (копие на Люгер). При него затворът се държи в 3 точки и се движи в нещо като шарнир. При стрелба затворът отскача нагоре. Този принцип е сложен, непрактичен и ненадежден. Днес не се използва. 2 - откат на свободния затвор (някъде се споменава като движение на свободната маса на затвора). Това е най-простия принцип на действие. Цевта е неподвижна, при изстрел затвора тръгва назад до определено положение, при което изхвърля празната гилза, след което под действие на бойната пружина тръгва напред и вкарва нов патрон. Този принцип се използва при Макаров, Валтер ПП, някои Берети, при всички пистолети, които използват относително слаби патрони. 3 - къс ход на цевта, ограничен с обеца. При него след изстрел цевта тръгва няколко мм назад, под нея има лостче, свързано с нея, чрез подвижно съединение "обеца". Използва се от Колт, ТТ и техни производни. Днес почти не се прилага. 4 - газова спирачка. Използва част от енергията на барутните газове за презареждане. Това е нещо средно, като принципа на Калашников и М-16 в пистолетен вариант, макар и не съвсем същото. Тази конструкция, като за пистолет е модерна и нестандартна. Използва се засега при два модела на Хеклер & Кох. 5 - къс ход на цевта, ограничен с подвижен детайл (падащо лостче). Това днес е най-използвания принцип при мощните пистолети. При него цевта също има ход назад, но движението им се спира с подвижна част, която слиза надолу. Този принцип на действие използва Берета Ф92, Глок във всичките му модификации, ЗИГ-Зауер, Валтер, Смит и Уесън и много други пистолети, използващи мощни патрони (вкл. българския Аркус, руския Гюрза и т.н.). Без значение от принципа всички пистолети са така изчислени, че презареждането започва в момента, в който куршумът напуска цевта (изчислява се мощноста на патрона, теглото на затвора, силата на бойната пружина и други). Публикувал: Socrates/собствена информация/. Пистолетите използват принципа на взривяване на патрона също като иглените револвери-когато се натисне спусъка петлето(ударникът) изскача и удря иглата, която пък удря капсата на гилзата и съответно барутът вътре се възпламенява и патронът излита. Разликата е в това че автоматичният механизъм пак прибира петлето назад и вкарва нов патрон. Произход на револверите и пистолетите:Револверите и пистолетите имат много общи характеристики, произтичащи от тяхното предназначение и се различават единствено по конструкцията на механизмите. Общо казано, пистолетът е огнестрелно оръжие, което се държи при стрелба с една ръка. Тази дефиниция няма впредвид конструктивните особености на оръжието, затова може да се каже, че и револверът е всъщност пистолет, но пистолет с особена конструкция. При револвера патроните се намират във въртящ се барабан и тази конструктивна особеност се оказала толкова важна при раждането на този род оръжие, че дала право на самостоятелно название (револвер от английската дума revolve - въртя се). Редица нови елементи, от които най-съществен бил въртящия барабан, отличили дефинитивно револверите от техните предшественици - пистолетите (У нас за античен пистолет е приета думата пищов). Съвременните пистолети технически са на по-високо ниво от револверите и естествено на несравнимо по-високо ниво от пищовите, които по онова време са били изместени от револверите, поради автоматизиране действието на техните механизми. Тъй като понастоящем всички пистолети са автоматични (с изключение на сигналните и някои други), думата „автоматичен" обикновено се изпуска, когато се говори за тях. По-старите едноударни пистолети, зареждани главно през дулото, сега, за да се различават от автоматичните пистолети, обикновено се допълват от характеристики като „ударни" или „кремъчни". Историята на револверите и пистолетите започва относително неотдавна. Докато първите огнестрелни оръжия, т.е. оръжията, при които за изстрелване се използва енергия, добита от изгаряне на барут, се появяват в началото на 14 век, то „малките пушки" , позволяващи стрелба с една ръка, се появяват значително по-късно - чак в средата на 16 век. За техен откривател формално се смята италианският майстор Камило Ветели и вероятно защото е живял и работил в град Пистоя, новото оръжие приема названието пистолет (пищов). Преди това са се намирали само редки екземпляри лесно преносими огнестрелни оръжия, които не са се развивали поради значителното несъвършенство на фитилното палене. Цели два и половина века пистолетите (пищовите) не се изменят конструктивно (ако нямаме впредвид единични, обикновено неуспешни опити за тяхното усъвършенстване и по-добро качество на изработка, стимулирани от „модата" на дуелите през 11 и 18 век и повишеното търсене. През целия този период за запалване на барута служи кремък и затова не може да се говори за история на пистолетите - по-скоро това е тяхната предистория. Едва в началото на 19 век, когато се появяват и бързо получават всеобщо признание ударните затвори за пистолетите, както и за всички останали огнестрелни оръжия настъпва период на бурно развитие. Откривателят на ударния механизъм е англичанинът Форсайт през 1807 г. Освен че запалителната смес се възпламенява с удар, важно условие за успешното развитие на пистолета са нарезната цев, въртящия барабан и зарядната камера, в която е можело да се зареди патрон отзад. Главната цел, към която са се стремели конструкторите при усъвършенстване на пистолета е била бързината на огъня, тъй като която и да е друга характеристика за оръжие от този тип не е имала такова голямо значение. Въпреки че точността при стрелба, смъртното въздействие и компактността на тогавашните пистолети не са били напълно задоволителни, все пак до известна степен те са били осигурени. Що се отнасяло обаче до бързината на огъня, тя на практика не е съществувала. Бавният процес на зареждане през дулото на цевта и условията, при които се използвали предимно пистолетите, а именно непосредствена близост на противника, са били така несъвместими, че по същество превърнали пистолета в оръжие за еднократна употреба. Поради това още в момента, когато промишлеността достигнала на ниво да осигурява достатъчно точни механически конструкции в големи количества и когато се появили ударните възпламенители, е започнало интензивно търсене на пътища за повишаване на огнестрелната бързина на пистолетите. През 1836 г. се появява първият твърде успешен револвер на американеца Самюел Колт; нарекъл го „Ратегеон" на града, в който оръжието е било произведено. Колт не е бил конструктор, само е бил типичен предприемчив индустриалец. Действителният откривател на револвера - Джон Пирсън за своето откритие, донесло-огромни печалби и световна известност на Колт, получил само оскъдно възнаграждение. Веднага след револвера на Колт започва производството на други, още по-съвършени револвери от типа на Колт,които все повече се разпространявали не само в САЩ, а и по всички краища на света. Револверите от този тип представлявали за времето си ново бързострелно оръжие, чиито предимства пред еднозарядните пищови били безспорни. Основна характеристика на това ново оръжие е била въртящия барабан с няколко патрона (пет или шест), разположени в неговите камери. За възпроизвеждането на серия от изстрели от револвера било достатъчно стрелецът само да издърпва последователно палеца на ударника и да натиска спусъка. При появата на ударните възпламенители, се създават и немалък брой от т.нар. пиперници - оръжие, при което бързината на огъня била повишена чрез използването на въртящ сноп от цеви. За известен период от време този вид оръжие се е произвеждал и усъвършенствал, но не е издържал при конкуренцията с револвера, тъй като освен по скорострелността, по нищо друго не се е отличавал от обикновените пищови, зареждани през дулото на цевта. В сравнение с тях револверите били по-компактни, по-точни и по-пробивии. Интересът към перкусните револвери Колт (Colt) бил толкова голям, че дори и до днес останал съхранен от познавачите на оръжие. Модните увлечения по старите оръжия на „дивия" Запад довели до възобновяване на производството на ударните револвери в редица страни. Появата на револверите Колт предизвикала производството на редица подобни модели от други конструктори както в Америка, така и в Европа. Много скоро след револверите Колт възникват нови н по-съвършени системи. Ударното устройство преминава на спусъчно обтягане, конструкцията е изработена от една част и е по-здрава, ръкохватката е по-удобна. Развитието на ударните револвери водело към повишаване на мощта на малокалибрените огнестрелни оръжия, като същевременно намалявал техният размер и тегло. Огнестрелната сила на револвера, неговата скорострелност, съчетани с високата точност, го превърнали в наистина страшно оръжие, при което вече и численото превъзходство на противника загубва предишното си значение. Произход на патроните: Едно от най-важните открития, които намират приложение при револверите, е било конструирането на цялостни патрони, т.е. патрони, при които дозата барут, куршума и възпламенителя са свързани в едно цяло чрез гилзата. Тяхната поява спомогнала не само за усъвършенстване на револверите, но и по-късно станала основа за създаването и развитието на коренно нови конструкции огнестрелно оръжие - автоматичните пистолети. Немският производител на пушки Драйсе още през 1827 г. конструирал компактен патрон заедно с иглен ударник. Поради големия размер на игления механизъм, тази система не намира разпространение сред револверите, въпреки че единични бройки са били произведени. Цялостни патрони с метална гилза започват да се внедряват при револверите през 50-те години на 19 век, след откриването на т.нар. клинов патрон от французина Казимир Льофошьо. Клиновият патрон е бил конструиран през 1836 г., но тогава е бил с картонена гилза. Патрон с метална гилза се появява през 1853 г. Патронът на Льофошьо се е наричал клинов, тъй като имал малко клинче, единият край на което опирал върху ударната повърхност на възпламенителя, намиращ се вътре в гилзата, а другият край излизал през отвор в страничната стена на дъното на гилзата. Патроните се вкарвали в барабана по такъв начин, че стърчащите клинчета да сочат нагоре от оста на барабана. При натискане на спусъка ударният палец се стоварвал със сила върху клинчето. Чрез него ударът се предавал на възпламенителя. Револверите за цялостни патрони имали големи предимства в сравнение с ударните револвери, а също така и по-големи възможности за усъвършенстване. |
|